Измененията на
алгоритмите за компресия са претърпели значителни промени в сравнение с
MPEG1.Основно е засегнат алгоритъма за квантоване ,т.е. за превръщане на потока
постоянни данни в дискретни , като в MPEG-2 вече се ползва
нелинеен процес на дискретно-косинусоидално ( няма да се учудя ако сте чували за
синус и косинус в училище J )
преобразуване , който е доста по-ефективен от предишния.Вече е възможно задаване
на точните честотни коефициенти на квантоващата матрица което оказва директно
влияние за подобряване на качеството и размера .С MPEG-2 могат са задават
стойности 8,9,10,11 бита.За сравнение - в MPEG-1 тази стойност е фиксирана на 8
бита.Освен това вече е е възможно да се ползва отделна матрица за квантоване
(quantization matrix)
непосредствено пред всеки кадър , което
позволява постигане на висококачествено изображение .Как с помощта на тази
матрица се достига подобрение на качеството ?Не е тайна че бързодвижещете се
участъци са ахилесовата пета на семейството MPEG , докато бавно движещите се или
статични сцени се кодират много добре.Следва извода че не бива статичните и бързодвижещите се участъци
да се кодират еднакво и като се сменя матрицата на квантоване в различните части
на филма може да се постигне по-добро изображение.Повечето кодеци правят това
автоматично но има някои , на които може да им се укаже ръчно , например
AVI2MPG2 , който можете да си намерите в Интернет.
Алгоритъма за
предсказване на движение също е променен , по-точно обогатен със следните режими
: 16x8 MC, field MC и Dual
Prime.Освен че с тях се повишава качеството е постигнат и още
един ефект – намаляване на ключовите кадри , което позволява увеличаване на
промеждутъчните кадри , които пък се компресират ( за разлика от ключовите ) и в
крайна сметка се намаля размера на файла.Основния размер на блока може да бъде
не само като при MPEG1 8х8 точки но и 16х16 и 16х8 ( което обаче се използва
само в режим 16х8 МС)
Заради някои
особености на алгоритмите обаче се стига до ограничения в размера на картинката
– резолюцията по вертикалата и хоризонталата трябва да е кратна на 16 в режим на
кадрово компресиране и кратно на 32 по вертикалата в режим на кодиране на
полетата (field-encoder),
където всяко поле се
състои от два кадъра .Размера на фрейма се е увеличил до 16383*16383.Въведени са
и две нови съотношения на цветовите плоскости плоскостите на осветление-4:4:4 и
4:2:2
Освен всичко това в
MPEG са въведени и следните алгоритми: Scalable Modes, Spatial scalability, Data
Partitioning, Signal to Noise Ratio (SNR) Scalability и Temporal
Scalability.
Scalable Modes – комплект алгоритми ,
който позволява да се определи нивото на приоритет на различните слоеве на
видеопотока , който е разделен на три слоя - base, middle и high. Най-приоритения слой
за даден момент се кодира с най-голям битрейт.
Spatial
scalability
(пространствено мащабиране) – базовия слой се
кодира по малка резолюция , а по-нататък получената от кодирането информация се
използва в алгоритъма за предсказване на движението на по-приоритетните
слоеве.
Data
Partitioning (разделяне на
данните ) – този алгоритъм разделя чрез квантоващата
матрица блоковете с размер 64
елемента на два потока
като
приоритетния е от нискочестотните компоненти понеже те са по взискателни към
качеството , другия съответно е от високочестотни.По-нататък тези потоци се
обработват отделно по различен начин .Затова има такава разлика между “бързите
сцени” в MPEG1 и MPEG-2 в полза на
втория формат.
Signal to Noise
Ratio (SNR) Scalability
(определяне на съотношението сигнал/шум) - при действието на този алгоритъм различните по приоритет слоеве се кодират с различно качество.
Низкоприоритетните слоеве са по
“дискретизирани”, по-груби , съдържат по-малко данни а високоприоритетните
съдържат допълнителна информация , която при декомпресиране позволява да се
възстанови висококачествения образ
Temporal
Scalability (временно
мащабираване) – благодарение на този
алгоритъм се намаля броя на ключовите кадри в нископриоритетния поток , а за
сметка на това високоприоритения
слой съдържа допълнителна информация
, която позволява възстановяването на промеждутъчните кадри като се
използва информацията за предсказване от нископриоритеtния слой. (сложна
работа,а?)
Всички тези
алгоритми работят с видеопотока , използването им позволява постигане на високо
качество .Използването на който и да е от тях обаче прави видеопотока
несъвместим с MPEG-1.Tова е причината тези
алгоритми да не присъстват във всеки MPEG-2 кодеци и в резултат се появяват множество
формати с различни резолюции , различни степени на компресия и различни
съотношения размер/качество.С цел да създаде ред MPEG въвежда ред и окончателна
стандартизация с понятията ниво и профил. Тези параметри позволяват да се опишат
всички формати от вида MPEG-2
Нива
Ниво
|
резолюция |
максимален
битрейт |
Качествено
съответствие |
Low |
352*240*30 |
4
Mbps |
CIF, домашна видеокасета |
Main |
720*480*30 |
15
Mbps |
CCIR
601, студийно TV |
High
1440 |
1440*1152*30 |
60
Mbps |
4x601,
битова HDTV |
High |
1920*1080*30 |
80
Mbps |
Hi-End
видеомонтажно оборудоване |
Профили
Название
на
профила |
Описание |
Simple |
Подобен
на профил Main само че без B - картина. Използва се в програмите и в кабелна ТВ |
Main |
По
същество-MPEG-1, PC, VCD-плеъри, приставки, CATV, спътници |
Main+ |
Main
со Spatial и SNR Scalability |
Next |
Main+
c формат 4:2:2 |
Допустими комбинации на Профили и Нива
Simple |
Main |
Main+ |
Next |
High |
No |
No |
4:2:2 |
High
1440 |
No |
Main
c Spatial Scalability |
4:2:2 |
Main |
90%
от всички |
Main
c SNR Scalability |
4:2:2 |
Low |
No |
Main
c SNR Scalability |
No |
Най-популярните стандарти.
Име
|
Резолюция |
Коментар |
VCD |
352*480*24
(progressive) |
VHS |
SVCD |
544*480*30
(interlaced) |
Laserdisc
(LD), D-2, Качество като
PAL |
DVD |
704*480*30
(interlaced) |
Качество
CCIR 601.Studio D-1 |
Появява
се нова група формати MPEG-2
AAC (Advanced Audio Coding)
И
тука има профили - Main, Low
Complexity (LC) и Scalable Sampling Rate (SSR, изисква се декодер,
поддържащ VBR).
Съединяването на
звука и видеото в MPEG става посредством
Packetized
Elementary Stream (PES)
– разбиване на потоците на пакети а втория етап може да протече по два начина
:
MPEG-2 Transport Stream – за предаване на транспортни пакети през спътникови канали или на лоши участъци от мрежи , където е възможно да има големи загуби